Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Съветът по европейски въпроси обсъди индикативните приоритети за Българското председателство на Съвета на ЕС
вторник, 19 Януари, 2016 - 13:35
Секция:
Тема:
Съветът по европейски въпроси към Министерския съвет обсъди индикативните приоритети за Българското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г. Четирите основни области, в които ще бъдат изработвани детайлни приоритети и ще се определят законодателно досиета, са: „ЕС – съюз за работни места, растеж и конкурентоспособност“, „Миграция и сигурност“, „Ефективен енергиен съюз и политика в областта на климата“ и „ЕС на световната сцена“, съобщава правителствената пресслужба. В тези области ще бъде определен и календарът със събития по време на българското председателство. Четирите теми са в рамките на „Стратегическата програма на ЕС в период на промени“, приет от всички държави-членки на Съюза.
Вицепремиерът Меглена Кунева, която е и национален координатор на подготовката на председателството, заяви, че ще настоява и Народното събрание да е ангажирано активно по отношение на изработването на приоритетите. Единствено доброто сътрудничество между институциите ще гарантира успех на председателството, категорична беше тя.
Утре първоначалните приоритети ще бъдат обсъдени на заседание на Министерския съвет, а по-късно през деня вицепремиерът ще ги дискутира с депутатите от парламентарните комисии по външна политика и по европейски въпроси и контрол на еврофондовете.
В четвъртък ще се проведе поредната среща на представители на тройката – България, Великобритания и Естония, на което за първи път ще бъдат разгледани целите и досиетата на трите страни за целия 18-месечен период.
Заместник министър-председателят посочи още, че приоритетите ще бъдат актуализирани на всеки шест месеца с оглед на промените в международната обстановка и произтичащите от това нови предизвикателства пред Европейския съюз. По думите на Кунева, страната ни трябва да положи максимални усилия в индикативните приоритетни области и във вътрешен план, ако иска да ги защитава добре на европейско ниво. Председателството е шанс за вътрешна мобилизация, за да можем да водим добре Европа, заяви вицепремиерът Меглена Кунева.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
