Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
61 % от българите искат България в ЕС
четвъртък, 14 Юли, 2016 - 17:27
Секция:
Тема:
Продължаваме да вярваме в Европейския съюз, макар и да сме леко разколебани в последните месеци и дни. Брекзит може би дори е накарал българите да оценят ЕС. Ако у нас имаше референдум, България щеше да остане в ЕС, макар декларираната подкрепа да е малко по-ниска в сравнение с преди.
Това показват данните от редовния независим сондаж на общественото мнение, в рамките на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Сондажът е проведен сред 796 души, между 1 и 7 юли в цялата страна – дни след британското решение за напускане на Европейския съюз.
Тествано беше твърдението „Европейският съюз скоро ще се разпадне“. Според 46% ЕС ще остане цял, а 27% мислят, че ще се разпадне. Останалите се затрудняват да дадат отговор.
Очевидно уплахата от Брекзит кара респондентите да „се хванат“ за по-сигурните и безопасни опции, а посланията за единство, които ръководителите на ЕС дадоха след референдума, по-скоро са сработили.
В същото време, ако през декември питането за разпад на ЕС звучеше по-абстрактно и предзвикваше аморфна картина на обществените нагласи, сега този проблем вече има реални измерения и предизвиква и по-ясна и отчетлива структура на мненията – макар и емоционално оцветена.
В навечерието на референдума само 11% смятаха, че резултатът от този референдум ще се отрази на техния живот, а 67% бяха на обратното мнение подробности може да намерите ТУК). Сега обаче 51% смятат, че напускането на Великобритания ще се отрази на живота на българите, а на обратното мнение са 30%. Макар да не възможно да се търси пряка съпоставимост между двете вълни на изследване, явно е, че резултатът от британския референдум е предизвикал масов интерес, изненада и замисляне и това е променило нагласите чувствително.
Ако утре има референдум в България с въпрос дали тя трябва да остане част от Европейския съюз 61% казват, че биха гласували за оставане, 20% биха гласували за излизане, а останалите 19% се колебаят.
Ако данните се изчислят само сред хората дали отговор, т.е. потенциалните участници в референдум, тогава подкрепа за оставане на България в Европейския съюз е около 75%, а за излизане около 25%. „Галъп интернешънъл“ зададе сходен въпрос в края на 2015 г. в рамките на мащабно изследване сред 14 европейски страни. Тогава положителните мнения сред потенциалните участници в референдум бяха 82%, а отрицателните 18%. Тези данни наредиха българите сред „най-еврофилските“ народи в ЕС. Повече за изследването в края на миналата година вижтe ТУК.
Очевидно, сравнениятa в отговорите между края на 2015 г. и средата на 2016 г. показва известно разколебаване в подкрепата, но все пак българите остават решителни поддръжници на ЕС. Преди седмици редовното изследване на „Галъп интернешънъл“ показа, че цялостното доверие в ЕС у нас в исторически най-ниската си точка от влизането ни в ЕС насам, но остава високо (подробности може да намерите ТУК).
Хората с по-високо образование и доходи са и по-позитивно настроени към ЕС. Заедно с това сред привържениците на левицата по традиция е чувствителен евроскептицизмът, но дори и сед тях той не успява да надделее.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
