Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Влиза в сила актуализираният Блокиращ регламент в подкрепа на ядрената сделка с Иран
вторник, 7 Август, 2018 - 09:56
Секция:
Тема:
Тъй като ще бъде задействана първата серия от санкции, повторно наложени от страна на САЩ спрямо Иран, актуализираният Блокиращ регламент на ЕС влиза в сила на 7 август с цел смекчаване на въздействието им върху интересите на дружествата от ЕС, които извършват законна стопанска дейност в Иран. Това съобщава пресслужбата Рапид.
Актуализираният Блокиращ регламент е част от подкрепата на Европейския съюз за непрекъснатото, пълно и ефективно изпълнение на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) — ядрената сделка с Иран, включително чрез запазване на търговските и икономическите отношения между ЕС и Иран, които бяха нормализирани, когато в резултат на СВПД бяха отменени санкциите, свързани с ядрената програма.
Процесът на актуализация на Блокиращия регламент бе лансиран от Комисията на 6 юни 2018 г., когато тя добави към приложното му поле извънтериториалните санкции, които САЩ налага повторно спрямо Иран. Последва двумесечен срок за контрол от Европейския парламент и Съвета. Тъй като никой от тях не възрази, актуализацията се публикува в Официален вестник и влиза в сила на 7 август.
Блокиращият регламент позволява на операторите от ЕС да си възстановяват щетите, произтичащи от извънтериториалните санкции на САЩ, от лицата, които ги причиняват, и обезсилва ефекта в ЕС на решенията на чуждестранни съдилища, основаващи се на тях. Той също така забранява на лица от ЕС да спазват тези санкции, освен ако по изключение е разрешено от Комисията, в случай че неспазването сериозно вреди на техните интереси или на интересите на Съюза. Разрешенията се издават въз основа на одобрени критерии, които ще бъдат публикувани също на 7 август.
За да се помогне на дружествата от ЕС при прилагането на актуализирания Блокиращ регламент, Комисията ще публикува също указания, за да улесни разбирането на съответните правни актове.
Въпроси и отговори: влизане в сила на актуализирания Блокиращ регламент
Какво представлява Блокиращият регламент?
ЕС въведе Блокиращия регламент през 1996 г. (Регламент № 2271/96) в отговор на законодателството на САЩ, с което се налагат санкции с извънтериториално приложение. С него се цели да се противодейства на последиците от санкциите, наложени от САЩ, за икономическите оператори от ЕС, участващи в законосъобразни дейности с трети държави. Блокиращият регламент представлява важно постижение, изразяващо се в единни действия на ЕС срещу законодателството на трети държави, имащо извънтериториално приложение.
Как работи Блокиращият регламент?
Блокиращият регламент се прилага по отношение на законодателството с извънтериториално приложение, посочено в приложението към него (наричано по-нататък „включеното в списъка законодателство с извънтериториално приложение“).
Той забранява на лицата с местоживеене в ЕС и на дружествата от ЕС (наричани по-нататък „оператори“) да изпълняват включеното в списъка към регламента законодателство с извънтериториално приложение, освен ако по изключение са получили разрешение за това от Комисията; дава възможност на операторите от ЕС да получават обезщетение за вредите, произтичащи от такова законодателство, от лицата или образуванията, които са ги причинили, и обезсилва действието в ЕС на чуждестранните съдебни решения, които почиват на такова законодателство.
Операторите от ЕС следва да информират Европейската комисия — в срок от 30 дни след като самите те получат съответната информация — за събитията, настъпили вследствие на включено в списъка законодателство с извънтериториално приложение, които биха засегнали техните икономически или финансови интереси.
Защо бе актуализиран Блокиращият регламент?
Нуждата от актуализацията беше продиктувана от едностранното решение на САЩ от 8 май 2018 г. да наложи повторно санкции срещу Иран (със срокове за приключване на дейността от 90 и 180 дни, т.е. след 6 август 2018 г. и 4 ноември 2018 г.), като едновременно с това се оттегли от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), договорен през 2015 г. между Иран, от една страна, и Китай, Франция, Германия, Европейския съюз, Русия, Обединеното кралство и САЩ, от друга страна. Някои от повторно наложените санкции имат извънтериториално действие и потенциално биха могли да засегнат оператори от ЕС, които осъществяват законна стопанска дейност с Иран.
Какви изменения се внасят в Блокиращия регламент?
ЕС измени приложението към Блокиращия регламент като добави в приложното му поле списъка на повторно налаганите от САЩ санкции срещу Иран, които имат извънтериториално действие.
Изменението е направено чрез делегиран регламент на Комисията, който беше приет от Комисията на 6 юни 2018 г. и срещу който нито Съветът, нито Европейският парламент не възразиха в рамките на 2-месечния срок за контрол, който бе предвиден за тази цел. Делегираният регламент ще бъде публикуван и ще влезе в сила на 7 август.
Какъв вид обезщетение за вреди могат да искат операторите от ЕС?
Съгласно Блокиращия регламент операторите от ЕС могат да получат обезщетение за „вредите, включително съдебните разноски, претърпени от тях вследствие прилагането на законите, посочени в приложението, или вследствие на действия, които са предприети на основание тези закони или произтичат от тях“.
От кого могат операторите от ЕС да претендират обезщетение за тези вреди?
Съгласно Блокиращия регламент операторите от ЕС могат да получат обезщетение „от физическото или юридическото лице, или от друга единица, причинила вредите, или от всяко лице, което действа от името или като посредник на такова лице или единица“.
По какъв начин операторите от ЕС могат да търсят обезщетение?
Искът може да бъде предявен пред съдилищата на държавите членки и обезщетяването може да се извърши под формата на отнемане и продажба на активите на лицето, причинило вредите, неговите представители или посредници. Както при всеки спор за присъждане на обезщетение за вреди, съдът ще разгледа спора по същество и ще прецени наличието на причинно-следствена връзка.
Кой отговаря за прилагането на Блокиращия регламент?
Прилагането на Блокиращия регламент, в това число и вземането на решения относно налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания при евентуални нарушения, е от компетентността на държавите членки. Държавите членки отговарят също така за фактическото изпълнение на тези наказания.
Каква е ролята на Европейската комисия?
Европейската комисия изпълнява няколко функции: тя събира информация от операторите от ЕС относно евентуални случаи на прилагане на включеното в списъка законодателство с извънтериториално приложение; свързва се с националните органи на държавите — членки на ЕС, във връзка с такива случаи, попадащи в тяхната юрисдикция; получава уведомления от държавите членки и споделя с тях информация относно мерките, предприети съгласно Блокиращия регламент, и относно други релевантни аспекти.
В изключителни случаи Комисията може също така да разреши на оператор от ЕС да изпълни изцяло или частично включеното в списъка законодателство с извънтериториално приложение, ако неизпълнението му би увредило тежко интересите на оператора или на Европейския съюз. За тази цел Комисията се подпомага от Комитет по законодателството с извънтериториално прилагане, който се състои от представители на държавите членки.
Регламентът за прилагане, съдържащ критериите, въз основа на които Комисията ще преценява тези молби за предоставяне на разрешение, също ще бъде публикуван на 7 август, след като беше подкрепен от Комитета.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
