Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Европейците са оптимистични за състоянието на Европейския съюз
понеделник, 5 Август, 2019 - 14:14
Секция:
Тема:
Публикуваното днес ново проучване на Евробарометър сочи, че положителното възприятие на гражданите за Европейския съюз значително е нараснало във всички сфери, се казва в съобщение на пресслужбата на ЕК. Това са най-добрите резултати след проучването на Евробарометър от юни 2014 г., проведено преди встъпването в длъжност на Комисията „Юнкер“.
Най-новото проучване „Стандартен Евробарометър“ беше проведено след изборите за Европейски парламент, между 7 юни и 1 юли 2019 г. във всички 28 държави от ЕС и пет страни кандидатки. Сред основните констатации са рекордно високата подкрепа за еврото, а изменението на климата се нареди на второ място сред основните грижи на европейците, след имиграцията.
1. Доверието и оптимизмът за бъдещето с най-висока стойност от 2014 г. насам
Доверието в ЕС е на най-високото си равнище от 2014 г. насам и продължава да бъде по-високо от доверието в националните правителства или парламенти. В двадесет държави членки доверието в ЕС нарасна, като най-високите резултати са в Литва (72 %), Дания (68 %) и Естония (60 %). Освен това над половината респонденти са „склонни да имат доверие“ в ЕС в Люксембург (59 %), Финландия (58 %), Португалия (57 %), Малта и Швеция (56 %), България и Унгария (55 %), Ирландия, Полша, Нидерландия и Кипър (54 %), Румъния и Австрия (52 %), Латвия и Белгия (51 %).
От последното проучване на Евробарометър през есента на 2018 г. делът на респондентите, които имат положителна представа за ЕС (45 %), се увеличи в 23 държави — членки на ЕС, особено в Кипър (47 %, + 11), Унгария (52 %, + 9), Гърция (33 %, + 8), Румъния (60 %, + 8) и Португалия (60 %, + 7). От есента на 2018 г. насам се регистрира увеличение от два процентни пункта (+ 10 от пролетта на 2014 г.), което е най-високото равнище през последните 10 години. Освен това 37 % (+ 1 в сравнение с есента на 2018 г.) от респондентите имат неутрална представа за ЕС, докато по-малко от една пета имат отрицателна представа (17 %, -3) — най- ниският резултат за последните 10 години.
Мнозинството от европейците са оптимисти за бъдещето на ЕС (61 %, + 3 процентни пункта), докато едва 34 % (-3) са песимистично настроени. Най-висок е оптимизмът в Ирландия (85 %), Дания (79 %), Литва (76 %) и Полша (74 %). В другия край на скалата оптимизмът е по- слабо изразен в Обединеното кралство (47 % спрямо 46 %) и във Франция (50 % спрямо 45 %).
Мнозинството от европейците — 55 %, заявяват, че са удовлетворени от функционирането на демокрацията в ЕС — най-високият резултат от есента на 2004 г. насам (+ 5 процентни пункта от есента на 2018 г. насам; + 11 от пролетта на 2014 г.), а броят на „неудовлетворените“ намаля с пет процентни пункта до 36 %.
Мнозинството от европейците са съгласни, че „гласът им има значение в ЕС“. Средното за ЕС-28 равнище достига 56 % (+ 7 процентни пункта от есента на 2018 г. насам; + 11 от пролетта на 2018 г.; + 14 от пролетта на 2014 г.), като най-високи са резултатите в Швеция (86 %), Дания (81 %) и Нидерландия (76 %).
2. Рекордно висока подкрепа за еврото
Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото достига нов рекорден резултат — с над три четвърти от респондентите (76 %, + 1 процентен пункт; + 9 от пролетта на 2014 г.) в еврозоната в полза на единната валута на ЕС. В ЕС като цяло подкрепата за еврото остава стабилна с 62 %.
Преобладават положителните становища относно положението на националните
икономики (49 % считат положението за добро, а 47 % — за лошо). Мнозинството от отговорилите в 17 държави членки (16 през есента на 2018 г.) заявяват, че положението на националната икономика е добро.Най-високи са резултатите в Люксембург (94 %), Дания (91 %) и Нидерландия (90 %). Най-нисък процент от положителните мнения се наблюдава в Гърция (7 %), Хърватия и България (20 %), Италия (22 %), Испания (26 %) и Франция (29 %).
3. Гражданството на ЕС и свободното движение се възприемат като най-важни постижения на ЕС
Във всички 28 държави членки над половината от отговорилите се чувстват граждани на ЕС. В целия ЕС това чувство се споделя от 73 % (+ 2 процентни пункта от есента на
2018 г.), а на национално равнище резултатите варират от 93 % в Люксембург, 88 % в Германия, 87 % в Испания до 57 % в Гърция и Италия и 52 % в България.
Голямото мнозинство от гражданите на ЕС подкрепят „ свободното движение на граждани на ЕС, които могат да живеят, работят, учат и извършват стопанска дейност навсякъде в ЕС“ (81 %, - 2 процентни пункта от есента на 2018 г.), а във всяка държава — членка на ЕС, над две трети от респондентите споделят това мнение — от Литва (94 %) до Италия и Обединеното кралство (68 %).
4. Основни опасения на равнище ЕС и на национално равнище: по-голямо внимание за изменението на климата и околната среда
Имиграцията продължава да бъде основна грижа на равнище ЕС, посочвана от 34 % от респондентите, въпреки значителното намаление (-6 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.). Изменението на климата, което заемаше пето място през есента на 2018 г., бележи силно увеличение (+ 6 от есента на 2018 г.) и сега е вторият по важност проблем. Три опасения се оценяват на еднакво равнище: икономическото положение (18 %, без промяна), състоянието на публичните финанси на държавите членки (18 %, -1) и тероризмът (18 %, -2), следвани от околната среда — основна грижа за 13 % от респондентите, която бележи увеличение с 4 процентни пункта.
Безработицата, която сега е на седма позиция на равнище ЕС (12 %), остава основната грижа на национално равнище (21 %, -2 процентни пункта), заедно с повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот (21 %, без промяна) и здравеопазването и социалната сигурност (21 %, + 1). Въпросите на околната среда, климата и енергетиката следват много близо, след като отбелязаха силно увеличение (20 %, + 6). За пръв път от пролетта на 2014 г. насам имиграцията не е сред трите основни опасения на национално равнище, като тя се споменава от 17 % от респондентите (-4 процентни пункта от есента на 2018 г. насам и -19 процентни пункта от есента на 2015 г. насам). Икономическото положение е на шесто място (16 %, + 1).
Пролетното издание на проучването „Стандартен Евробарометър“ за 2019 г. беше проведено чрез лични интервюта между 7 юни и 1 юли 2019 г. в 28-те държави — членки на ЕС, и в страните кандидатки[1]. Между 7 и 25 юни 2019 г. в държавите — членки на ЕС-28, бяха проведени 27 464 интервюта.
Стандартен Евробарометър No 91:
http://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/index.cfm/survey/getsurveydetail/instruments/stan dard/surveyky/2253
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
