Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Подготовка на Конференцията за бъдещето на Европа
сряда, 22 Януари, 2020 - 17:34
Секция:
Тема:
Европейската комисия представи на 22 януари 2020 идеите си за подготовката на Конференцията за бъдещето на Европа, която трябва да стартира в Деня на Европа на 9 май 2020 г. и да продължи две години. Това съобщиха от пресслужбата на ЕК.
С приетото съобщение Комисията дава своя принос за вече оживения дебат във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа — проект, обявен в политическите насоки (PDF) на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, благодарение на който европейците ще разполагат с по-добра възможност да споделят мнението си за действията на Европейския съюз и отражението на тези действия върху живота им. Конференцията ще се основава на предишния опит, като например диалозите с гражданите. Същевременно с нея ще се въведе широк набор от нови елементи, за да бъдат обхванати повече хора и да се укрепят начините, по които те могат да определят бъдещите действия на ЕС. Конференцията ще осигури възможност за провеждане на открит, приобщаващ, прозрачен и структуриран дебат с граждани с различен произход и от всички прослойки на обществото. Комисията се ангажира с предприемането на последващи действия във връзка с резултатите от този дебат.
Комисията предлага две паралелни работни направления за дебатите. Първото трябва да е съсредоточено върху приоритетите на ЕС и върху резултатите, които Съюзът трябва да се стреми да постигне; сред тях са борбата с изменението на климата и екологичните предизвикателства, икономика, която работи в полза на хората, социална справедливост и равенство, цифрова трансформация на Европа, утвърждаване на нашите европейски ценности, засилване на ролята на ЕС на световната сцена, както и укрепване на демократичните основи на Съюза. Второто направление трябва да бъде насочено към разглеждането на теми, които са свързани конкретно с демократичните процеси и с институционалните въпроси: по-специално системата за водещите кандидати и транснационалните листи за изборите за Европейски парламент.
Председателят на Европейската Комисия Урсула фон дер Лайензаяви: Хората трябва да заемат централно място във всичките ни политики Затова ми се иска всички европейци да допринасят активно за Конференцията за бъдещето на Европа и да играят водеща роля за определянето на приоритетите на Европейския съюз. Можем да изградим своя бъдещ Съюз единствено ако действаме заедно.
Дубравка Шуица, заместник-председател, отговарящ за демокрацията и демографията, заяви: Трябва да се възползваме от създалата се динамика покрай високата избирателна активност по време на последните европейски избори и свързаната с това необходимост да се предприемат действия.Конференцията за бъдещето на Европа е уникална възможност да помислим заедно с гражданите, да ги изслушаме, да поемем ангажименти и да дадем отговори и обяснения. Ще засилим доверието между институциите на ЕС и хората, на които служим. Това е нашата възможност да покажем на хората, че техният глас е от значение в Европа.
Нов обществен форум за открит, приобщаващ и прозрачен дебат
За Комисията Конференцията е форум, в който взаимодействието се осъществява от долу нагоре и който е достъпен за хората далеч отвъд европейските столици, от всички краища на Съюза. Другите институции на ЕС, националните парламенти, социалните партньори, регионалните и местните органи и гражданското общество са поканени да се присъединят. Многоезична онлайн платформа ще осигури прозрачност на дебата и ще подкрепи по-широкото участие. Комисията се е ангажирала да предприеме най-ефективните действия заедно с другите институции на ЕС, за да може идеите на гражданите и дадената от тях обратна информация да бъдат включени в процеса на вземане на решения в ЕС.
Контекст
Всички членове на колегиума ще дадат своя принос за успешното осъществяване на Конференцията, като работата на Комисията във връзка с нея ще се ръководи от заместник-председател Шуица с подкрепата на заместник-председател Йоурова в сферата на институционалното направление и заместник-председател Шефчович в областта на прогнозирането и по отношение на междуинституционалния аспект.
Понастоящем Европейският парламент и Съветът също работят върху своя принос за Конференцията за бъдещето на Европа. В своята резолюция от 15 януари 2020 г. Европейският парламентпризовава за открит и прозрачен процес, при който към гражданите и заинтересованите страни се прилага приобщаващ, основан на участието и балансиран подход. Междувременно в заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г. беше отправен призив към хърватското председателство да се заеме с позицията на Съвета. Самото хърватско председателство обяви Конференцията сред приоритетите на председателството си.
След това е изключително важно трите институции да изготвят заедно съвместна декларация, за да определят концепцията, структурата, обхвата и графика на Конференцията за бъдещето на Европа, както и нейните съвместно договорени принципи и цели. По-нататък ще бъде възможно тази декларация да бъде подписана от други поддръжници, включително институции, организации и заинтересовани страни. Националните и регионалните парламенти и участници играят важна роля за Конференцията. Те трябва да бъдат насърчавани да организират свързани с нея мероприятия. В изложените днес идеи Комисията подчертава ангажимента си да предприема последващи действия във връзка с резултатите и препоръките от различните разисквания.
Комисията предлага официалното начало на Конференцията да бъде дадено в Деня на Европа на 9 май 2020 г. — 70 години след подписването на Декларацията на Шуман и 75 години след края на Втората световна война.
За повече информация
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
