Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Покана за предложения по „Подкрепа за мерки за информиране в областта на политиката на сближаване на ЕС“
В Официалния вестник на ЕС от 11 октомври е публикувана покана за представяне на предложения в рамките на „Подкрепа за мерките за информиране в областта на политиката на сближаване на ЕС“. Европейската комисия цели подбиране на потенциални бенефициери за изпълнението на редица мерки за информиране, съфинансирани от ЕС. Основната цел е предоставянето на подкрепа за изготвянето и разпространението на информация и съдържание, свързани с политиката на сближаване на ЕС, като същевременно се зачита изцяло редакторската независимост на участващите страни.
Предвидени са две основни мерки:
- Мярка 1 – Подкрепа за изготвянето и разпространението на информация и съдържание, свързани с политиката на сближаване на ЕС, от страна на медии и други допустими субекти (вж. „Допустими заявители“);
- Мярка 2 – Популяризиране на политиката на сближаване на ЕС от страна на университети и други образователни институции.
Заявителите могат да подадат само едно заявление за една дейност по тази покана.
Конкретните цели на поканата са:
- насърчаване и стимулиране на по-добро разбиране за ролята на политиката на сближаване в подкрепа на всички региони на ЕС;
- повишаване на осведомеността относно проектите, финансирани от ЕС – в частност чрез политиката на сближаване – и на тяхното отражение върху живота на хората;
- разпространяване на информация и насърчаване на открит диалог относно политиката на сближаване, резултатите от нея, нейната роля в осъществяването на политическите приоритети на ЕС и бъдещето ѝ;
- насърчаване на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване, и стимулиране на участието на гражданите при определяне на приоритетите за бъдещето на тази политика.
Допустими заявители
По мярка 1 допустимите заявители са:
- медийни организации/новинарски агенции (телевизия, радио, печатни медии, онлайн медии, нови медии, съчетание от различни медии);
- организации с нестопанска цел;
- университети и образователни институции;
- изследователски центрове и мозъчни тръстове;
- сдружения с европейска насоченост;
- частни образувания;
- публични органи (национални, регионални и местни), с изключение на органите, отговарящи за изпълнението на политиката на сближаване в съответствие с член 123 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета.
По мярка 2 допустимите заявители (водещ заявител и съзаявители, както и свързаните с тях субекти, ако има такива) трябва да са юридически лица, установени и регистрирани в държава членка на ЕС. По мярка 2 се допускат само университети и образователни институции.
Общият бюджет за съфинансирането на мерки за информиране по тази покана възлиза на 4 800 000 евро (4 000 000 евро за Мярка 1 и 800 000 евро за Мярка 2).
Комисията си запазва правото да не отпусне всички налични финансови средства. Максималната продължителност на проектите е 12 месеца.
Формулярите за заявление, както и допълнителна информация относно поканата се съдържат в Указанията за заявителите, достъпни на адрес:
http://ec.europa.eu/regional_policy/en/newsroom/funding-opportunities/calls-for-proposal
Крайният срок за подаване на заявленията е 10 декември 2019 г.
Пълния текст на поканата можете да видите и изтеглите оттук:
Покана за представяне на предложения по „Подкрепа за мерки за информиране в областта на политиката на сближаване на ЕС“ (514.95 KB, PDF)
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.