Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Фонд „Солидарност“ на ЕС
Във връзка с трагичните последствия от проливните дъждове в България, публикуваме инфорация за фонда за реакция при бедствия на ЕС. Пълна информация може да видите тук: http://ec.europa.eu/regional_policy/thefunds/solidarity/index_bg.cfm
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) е създаден за реагиране при големи природни бедствия и като израз на европейската солидарност с регионите, засегнати от бедствия в рамките на Европа. Фондът е създаден в резултат на сериозните наводнения в Централна Европа през лятото на 2002 г. Оттогава той е бил използван при 56 различни бедствия, породени от природни катастрофи като наводнения, горски пожари, земетресения, бури и суша. До момента Фондът е предоставил помощ на 23 различни европейския държави в размер над 3.5 млрд. евро.
Как се кандидатства?
Заявленията трябва да бъдат получени от Комисията в срок от 10 седмици от датата на първите щети, причинени от бедствието.
Препоръчваме органът, отговорен за изготвяне на заявлението, възможно най-рано да се свърже директно със съответната служба в Генерална дирекция „Регионална политика“, която може да помогне със съвети за максимално ускоряване на процедурата.
- Формуляр за заявление
- Насоки
- Прагове
- Определяне на размера на помощта
- Образец на споразумение, което се попълва с информация, предоставена от държавата бенефициер
Комисията оценява заявлението и ако го приеме, предлага размер на помощта на Европейския парламент и Съвета, които трябва да го одобрят, преди помощта да бъде изплатена. След освобождаване на средствата, помощта се изплаща незабавно чрез еднократна вноска след сключването на споразумение между Комисията и държавата бенефициер. След изплащането на помощта съответната държава отговаря за използването ѝ на практика, включително за избора на операциите и тяхното одитиране и контрол. Извънредните мерки могат да бъдат финансирани със задна дата от първия ден на бедствието.
Трябва да се отбележи, че ФСЕС не е инструмент за бързо реагиране и справяне с последиците от природни бедствия. На засегнатата държава може да бъде отпусната финансова помощ само след процес на заявление и бюджетна оценка, който може да отнеме няколко месеца.
ФСЕС предоставя финансова помощ на страните от ЕС и страните, които са в процес на преговори за членство, при големи природни бедствия, ако общият размер на преките щети от бедствието надвишава 3 млрд. евро по цени от 2002 г. или 0,6 % от брутния национален доход, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска. Списък на текущите прагове по страни . Съседна държава или присъединяваща се държава, засегната от същото бедствие като допустима страна, за която е потвърдено голямо бедствие, също може да получи помощ дори ако размерът на щетите е под определения праг .
По изключение и ако са изпълнени специфични условия, Фондът може да бъде мобилизиран в случай на изключително регионално бедствие, което засяга по-голяма част от населението на даден регион и има сериозни и продължителни последствия върху икономическата стабилност и условията на живот. Наличието на тези условия трябва да бъде внимателно оценено. До момента по-малко от една трета от заявленията в тази извънредна категория са били приети.
ФСЕС допълва обществените разходи на държавите-членки за следните важни спешни операции:
- незабавно възстановяване на функционирането на инфраструктурата и съоръженията в областта на енергетиката, водоснабдяването, канализацията, транспорта, телекомуникациите, здравеопазването и образованието;
- осигуряване на временно настаняване и спешна помощ за непосредствените нужди на населението;
- незабавно подсигуряване на превантивна инфраструктура и предприемане на мерки за защита на културното наследство;
- почистване на засегнатите от бедствието области, включително природни зони.
ФСЕС не е създаден с цел да покрие всички разходи, свързани с възникването на природни бедствия. По принцип помощта от Фонда е ограничена до щети, срещу които не е възможно застраховане, и не е предназначена за обезщетение на лични загуби. Дългосрочни действия, като например продължителна реконструкция, икономическо възстановяване и превенция, не могат да бъдат подпомагане със средства от ФСЕС. Те могат обаче да се ползват с помощ от други инструменти - Структурните фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.