Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Подкаст "Какво прави науката за фермера?"
понеделник, 12 Декември, 2022 - 15:47
Секция:
Постиженията на интелигентното животновъдство - Разговор с проф. Даниел Беркманс - Католически университет в Льовен, Белгия и Университет Тенеси, САЩ
Регенеративното земеделие и но-тил - Разговор с Петя Иванова от АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ НО-ТИЛЪРИ
Зелената сделка и ролята на фермера - Разговор с Радан Кънев, български представител в ЕП
Зелената сделка: как ни обвързва? - Разговор с Юлиана Николова, директор на Фондация "Център за модернизиране на политики" и Портал "Европа"
Трудови отношения - Разговор с проф. Маргарита Карамихова, почетен професор на Великотърновския университет и д-р Илдико Отова, преподавател в департамент „Политически науки“ в НБУ
Интелигентно животновъдство - Разговор с доц. д-р Дарина Заимова, Тракийски университет - Стара Загора и координатор на ННП "Интелигентно животновъдство"
Прецизно земеделие - Разговор с гл. ас. д-р Звездомир Желев, катедра Фитопатология на Аграрен Университет Пловдив
Регенеративното земеделие - Разговор с Тома Стайков, Асоциация на българските Но тилъри и арх. Мартин Микуш
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
