Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Седем посланика от страни от ЕС с обща позиция по съдебната реформа в България
понеделник, 22 Декември, 2014 - 13:09
Секция:
Тема:
На 21 декември 2014 г., посланици на страни-членки на ЕС в България излязоха с обща позиция, пише в съобщение на страницата на Британското посолство в София. Позицията гласи:
Това, че българите обсъждат управлението на съдебната система, е добър знак. На 10 декември 2014г. петнадесет съдии от Софийски градски съд – ключова юрисдикция в държавата, отговорна за някои от най-чувствителните дела, публикуваха отворено писмо до Висшия съдебен съвет с призив за оставката на председателя на съда и двама от четиримата й заместника. На следващия ден 25 други съдии от Софийски районен съд се присъединиха към протеста на колегите си. След това същото направи и Съюзът на съдиите в България. Много други съдии също изразиха подкрепа за колеги си. На 18 декември 33 адвокати подкрепиха инициативата.
Председателят и заместниците й незабавно отхвърлиха призива за оставка и твърденията в отвореното писмо. Не сме ние хората, които да отсъдят кой има право и кой няма в случая. Но самият факт, че съдиите повдигнаха тези въпроси е в полза на българската съдебна система и обществото.
Когато група от уважавани професионалисти изразяват загриженост и повдигат подобни въпроси, те заслужават специално внимание и задълбочен отговор. Това е положителен знак за едно отворено, демократично общество, в което хората чувстват, че могат да изразят своето мнение по въпроси като тези. Разбира се, протестите на гражданското общество през 2013 г. бяха подобен важен момент за България. Отговорът на институциите към тази загриженост е от решаващо значение.
Отличителен белег на отвореното и демократично общество са неговите независими институции, способни да действат без политически натиск: това включва независима съдебна система, която може да разследва, повдига обвинение, осъжда и вкарва в затвора без страх или протекции над когото и да било, както и възможността на правоприлагащите органи и правосъдните институции да покажат адекватна, твърда и прозрачна реакция в отделните случаи. Положителни примери на такива практики вече бяха дадени и добре приети на други места в региона.
Свидетели сме на положително развитие и в България, включително с приетата, на 17 декември от Министерския Съвет, Стратегия за реформа в съдебната система. Народните представители също ще имат огромна отговорност при прегледа на текстовете, които ще поставят основата на тази толкова нужна реформа.
В крайна сметка магистратите ще бъдат ключовите действащи лица, които да направят така, че реформираната съдебна система да работи. Много от тях са посветили време в размисли относно какво трябва да се направи и как. Техните усилия трябва да бъдат признати, а мнението им чуто.
Събитията от лятото на 2013 г. показаха, че на българското гражданско общество не липсват нито смелост, нито умения и знания да се изправи срещу неприемливата арогантност на “олигархията”. Гражданското общество е все по-чувствително към проблемите и не може да разбере защо българските граждани не могат да се възползват от същите права и ценности, които са в основата на Европейския съюз, и от които се възползват гражданите на останалите страни-членки на ЕС.
Като европейски партньори на България ние сме поели ангажимента да подкрепяме страната за достигане на най-високите стандарти в правосъдието и върховенството на закона. Вярваме, че това е наш дълг. По силата на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) тези въпроси се обсъждат от държавите-членки на Европейския съюз и всички ние (включително България) одобряваме официалните заключения относно напредъка на страната. Следователно това не е просто един вътрешен въпрос. На МСП обаче не трябва да се гледа като на чуждо тяло, или като на критики от чужбина. Неговата цел е да бъде инструмент за подкрепа, подпомагащ промяната в България. Той служи за проверка до каква степен са спазени промените, с които се ангажираха българските власти в момента на присъединяването към ЕС. Властите, както и работещите активно в областта на правосъдието българи, трябва да се възползват максимално от този процес.
Всеки народ заслужава съдебна система, в която има доверие. Българският народ не по-малко от останалите. По този път имате нашата подкрепа.
-
Н. Пр. Джонатан Алън, посланик на Великобритания
-
Н. Пр. Том ван Оорхост, посланик на Холандия
-
Н. Пр. Аник Ван Калстър, посланик на Белгия
-
Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Франция
-
Н. Пр. Харри Салми, посланик на Финландия
-
Н. Пр. Роланд Хаузер, посланик на Австрия
-
Н. Пр. Кристиан Кьонигсфелт, посланик на Дания
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
