Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Над 16,5 млрд. лева са изплатени по програмите с европейско финансиране
вторник, 30 Декември, 2014 - 13:39
Секция:
България е разплатила над 16,5 млрд. лева по програмите с европейско финансиране за периода 2007 – 2013 г. От началото на програмния период по оперативните програми, съфинансирани чрез Структурните и Кохезионния фонд, на българските бенефициенти са предоставени средства в размер на над 11,8 млрд. лева (76,7% от общия обем), а по програмите на земеделските и рибарските фондове – съответно над 4,7 млрд. лева (74,3%). Плащания на вече договорените за периода средства се извършват до края на 2015 г., съобщава правителствената пресслужба
Съществено е намалена прогнозната стойност на финансовия ресурс, застрашен от автоматично освобождаване. За последните два месеца на 2014 г. бяха изплатени, верифицирани и сертифицирани достатъчно средства, за да компенсират забавянето по програмите „Околна среда“ и „Регионално развитие“, причинено поради временно преустановените плащания през изминалата година. Подаването на искания за плащания към ЕК е възможно до края на годината и въпреки че след 19 декември преводи по оперативните програми не се извършват, в момента продължават да се обработват документи и предстои изпращането към Комисията на искания за плащане по три програми - „Околна среда“, „Регионално развитие“ и „Транспорт“.
Прогнозираните загуби по програмите с европейско финансиране са намалени значително. Предварителната прогноза за автоматично освобождаване на средства по повече от половината от програмите, която варираше между 220 и 400 млн. евро, е редуцирана значително до не повече от 22 млн. евро по ОП „Околна среда“ и около 64 млн. евро по програмите за развитие на селските райони и на сектор рибарство.
Средствата, които ще бъдат освободени, зависят от окончателните суми, които ще бъдат изпратени като искания за средства към ЕК, както и от използването на възможностите за запазване на определени суми, дадени от регламента. Точният им размер ще бъде ясен в началото на второто тримесечие на следващата година, когато се очаква Европейската Комисия да комуникира в официална кореспонденция сумите, с които трябва да бъдат намалени оперативните програми.
Към 19 декември по седемте оперативни програми България е договорила над 18,1 млрд. лева или над 113% от общата финансова рамка за изминаващия програмен период. 2015 г. е последната година, в която могат да бъдат извършвани плащания със средства от програмен период 2007-2013 г. Очаква се през следващата година да бъде усвоен съществен ресурс, като успоредно стартират първите реални възможности за кандидатстване по програмите за периода 2014 - 2020 г. С натрупване сумите, които трябва да бъдат разплатени, верифицирани от управляващите органи в България и изпратени за възстановяване от ЕК, трябва да бъдат равни или да надвишават бюджета на програмите. Това означава, че през 2015 г. по различните програми трябва да бъдат сертифицирани между 20% (по Програмата за развитие на селските райони) и 50% (по ОП „Околна среда“) от бюджета.
Общият размер на средствата по оперативните програми, които трябва да бъдат сертифицирани до края на 2015 г., е почти 2,5 млрд евро (само европейското финансиране).
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
