Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Парламентът одобри правилата на инвестиционния план „Юнкер“
Планът „Юнкер“ за стимулиране на 315 млрд. евро жизнеспособни инвестиции в Европа, представен през ноември 2014 г. от Европейската комисия, беше одобрен от Европейския парламент на 24 юни, съобщава пресслужбата на ЕП. Парламентът промени структурата на финансиране и си извоюва правото на глас при избора на ръководство на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който ще изпълнява плана. Депутатите гарантираха и повече демократичен надзор при преговорите със Съвета на ЕС.
Евродепутатите одобриха правилата на фонда с 464 гласа „за“, 131 „против“ и 19 „въздържал се“. С гласуването приключва една бързо протекла законодателна процедура, която демонстрира ангажимента на Парламента с приемането на плана.
По-малки съкращения на програмите за изследвания и транспорт
Парламентът настояваше за подобрения на финансовата структура на гаранционния фонд на плана, правилата за управление на фонда, неговите работни договорености и демократична отчетност. Ключовите постижения са:
– общо 1 млрд. евро по-малко ще бъдат орязани от Европейската програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ и от „Механизма за свързване на Европа“ (по механизма се финансират проекти в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите в Европа). От „Хоризонт 2020“ и от „Механизма за свързване на Европа“ ще бъдат пренасочени към гаранционния фонд на плана „Юнкер“ съответно 2,2 млрд. евро и 2,8 млрд. евро, т.е. с по 500 млн. по-малко от всеки в сравнение с първоначалното предложение;
– този 1 млрд. евро, който няма да бъде взет от двете програми, ще бъде осигурен от неизползваните бюджетни маржове от 2014 и 2015 г.;
– Парламентът си извоюва правото да одобри изпълнителния директор и заместник-изпълнителния директор на инвестиционния фонд;
– списъкът на одобрените проекти ще бъде публичен; и
– ще бъде изготвен набор от критерии за подбор и списък от цели, за да се гарантира, че одобрените проекти са в духа на основните приоритети на Съюза.
Докладчикът от бюджетната комисия Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП, Португалия) заяви: „Планът на Юнкер е новаторски инструмент, който ще даде сериозен тласък на инвестициите в Европа. Сумата от 240 млрд. евро от плана ще отиде за инвестиции, а със 75 млрд. евро ще бъде подсилен гръбнакът на европейската икономика: т.е. малките и средни предприятия, които осигуряват две трети от работните места в частния сектор и представляват 99% от бизнеса в Европа. Политиците не създават работни места, но ние можем да помогнем на тези, които го правят.“
Докладчикът от комисията по икономически и парични въпроси Удо Булман (С&Д, Германия), заяви: „Европейският парламент проправи пътя за инвестициите, от които Европа спешно се нуждае. Ние гарантирахме, че ЕС инвестира в модернизирането на икономиката си, вместо да ни връща към миналото. За първи път тези инвестиции ще бъдат категорично признати в рамките на Пакта за стабилност и растеж, а няма да бъдат санкционирани от него. В допълнение ние слагаме край на политиката на укриване – отговорностите са ясно разпределени и Европейският парламент участва по един демократичен начин в назначаването на изпълнителния директор.“
След като Парламентът одобри правилата, те трябва да получат одобрението и на Съвета на министрите на ЕС. Съветът потвърди неофициалното споразумение с Парламента на 9 юни и се очаква скоро да даде окончателното си одобрение в писмена процедура. След това регламентът на плана „Юнкер“ се очаква да влезе в сила в началото на юли, а фондът да бъде напълно функциониращ до септември.
Планът „Юнкер“, който беше представен през ноември миналата година, има за цел да създаде Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), съставен от 5 млрд. евро капитал от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и 16 млрд. евро гаранционен фонд от ЕС. Гаранционният фонд ще получи 8 млрд. евро от бюджета на ЕС, с които ще може да се плаща на ЕИБ в случай на искове по гаранцията. Парламентът и Съветът стигнаха до компромис относно първоначалното предложение на Комисията по време на осем тристранни срещи между 20 април и 4 юни.
– Справка за плана „Юнкер“ – Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ):
http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2015/559508/EPRS_BRI(2015)559508_EN.pdf (PDF);
– Справка на ЕП за ЕФСИ: създаване и финансиране от бюджета на ЕС:
http://www.europarl.europa.eu/EPRS/EPRS-AaG-559510-European-Fund-Strategic-Investments-FINAL.pdf (PDF);
– Страница на Европейската комисия за плана „Юнкер“:
http://ec.europa.eu/priorities/jobs-growth-investment/plan/index_en.htm#whatsnew.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.