Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Приет е План за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
сряда, 29 Юли, 2015 - 13:25
Секция:
Министерският съвет прие План за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Документът е структуриран в 5 раздела - Административен капацитет - количествено, качествено и системно подобряване; Инфраструктура, логистика и сигурност; Комуникационна стратегия и културна програма; Финансиране и обществени поръчки; Приоритети и Програма на Българското председателство, съобщава правителствената пресслужба.
Целта на Плана е да обобщи в структуриран формат основните мерки за подготовката на председателството и да определи срокове за изпълнението им.
Първият раздел включва 10 мерки, които са логически обвързани и надграждащи се една друга. Първата мярка предвижда да бъде набрана цялата необходима информация по отношение Съвета и подготвителните му органи, другите европейски и международни институции, което да доведе до идентифицирането на необходимия брой хора за подготовката на всички форуми и заседания. Втората мярка е с цел да оцени съществуващия административен капацитет по европейските въпроси и да изведе основните слабости и препоръки за целите на председателството. В резултат на третата мярка ще бъде сформиран поименно Екипът на председателството, включително по функционални групи. С изпълнението на следващите мерки от раздела ще бъдат оценени компетентностите на конкретните експерти, и на база извършената оценка, ще се изготви програма за обучения, която да се изпълнява до 2018 година.
Вторият раздел е с логистична насоченост и е свързан с идентифициране на нуждите, планиране и осигуряване на информационни и комуникационни технологии и техническо осигуряване, протоколно обслужване, конферентни сгради, транспортно обслужване, настаняване и кетъринг, както и гарантиране сигурността на събитията, които ще се състоят в страната.
Третият раздел е свързан с разработването и изпълнението на Комуникационна стратегия и Културна програма на Българското председателство. Именно тези два документа следва да дадат в по-голяма конкретика детайлите относно имиджа и представянето на България във вътрешен и външен план.
Четвъртият раздел е насочен към изготвянето и изпълнението на бюджетния план на председателството за периода 2016-2018 г. и плана за обществените поръчки за избор на външни изпълнители.
В рамките на петия раздел е предвидено да бъдат дефинирани приоритетите на българското председателство, изготвянето на 18-месечната програма на триото Великобритания-Естония-България, програмата на Българското председателство и конкретните цели по всяко едно отворено досие, по което ще се водят преговори в ЕС през 2018 г.
За изпълнението на раздели от 1 до 4 от плана ще отговаря съответната междуведомствена тематична работна група, създадени съгласно решение на МС. За изпълнението на раздел 5 ще отговаря Съветът по европейските въпроси под председателството на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси. Работата на тематичните работни групи ще бъде координирана от Съвета по европейските въпроси. Напредъкът в изпълнението ще бъде докладван от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси в Министерския съвет на тримесечна база.
Правителството одобри и промени в свое решение, с което се създават тематичните работни групи за изпълнение и отчитане на мерките за подготовка на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
С изменението ще бъде създадени четири подгрупи към работната група „Инфраструктура, логистика и сигурност“. В резултат на това в подготовката на Председателството активно ще се включат и директорът на дирекция „Държавен протокол" в Министерство на външните работи като ръководител на подгрупа „Логистика", заместник-началникът на Националната служба за охрана като ръководител на подгрупа „Сигурност" и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", който ще отговаря за дейността на подгрупа „Информационни и комуникационни технологии". Подгрупа „Инфраструктура“ ще бъде ръководена от заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Целта на направената промяна е по-добра координация на подготовката на Председателството, ясно поемане на отговорност и организиране на работата по изпълнение на мерките, включени в Плана за подготовка на страната ни.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
