Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ (от Доклада)

През 2015 г. България предприе някои важни стъпки, за да върне реформата на дневен ред след период, през който политическата нестабилност явно препятстваше напредъка.

Двете стратегии за съдебната реформа и за борбата с корупцията представляват подробен план за действие. Ясно е обаче, че превръщането на тези стратегии в конкретен и осезаем напредък ще бъде основно предизвикателство през 2016 г. Бяха предприети редица инициативи, като при някои от тях се наблюдава известен конкретен напредък. През декември България измени конституцията си. Макар сред измененията да има някои значителни промени в сравнение с първоначално предложения текст, приемането им все  пак представлява важна стъпка към реформа на Висшия съдебен съвет. Сега трябва да бъдат предприети последващи действия, за да може пълният набор от промени, предвидени в Стратегията за реформа на съдебната система, да се превърнат в законодателство. Други инициативи се натъкнаха на пречки, по- специално стратегията за борба с корупцията, като Народното събрание отхвърли законопроекта, целящ да въведе нов единен антикорупционен орган. Правителството обяви намерението си да внесе повторно предложението в изменен вариант, но отхвърлянето подчерта липсата на политически консенсус по процеса на реформи.

Бавният напредък по делата за корупция по високите етажи на властта или по делата за организирана престъпност и несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни будещи недоумение събития като тези, свързани със Софийски градски съд през 2014 г., продължават да подкопават общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие. Системният проблем, установен от Европейския съд по правата на човека по отношение на задължението на България да провежда ефективно разследване на правонарушенията, е отразяван в редица доклади по МСП, като продължава да е налице липса на решителен отговор от страна на българските власти по отношение на тези недостатъци. Много от препоръките в доклада по МСП от 2015г. остават валидни.

По отношение на независимостта на съдебната власт, обнадеждаващо е, че българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Това е здравословен знак за навлизането на нова култура на по-голяма увереност сред българските магистрати. Налице са някои конкретни елементи на напредък и в областта на управлението на съдебната власт. Същевременно обаче усилията на българските институции в ключови области от съдебното управление продължават да са нерешителни.

Комисията очаква с нетърпение да продължи да работи в тясно сътрудничество с България за постигане на целите по МСП и приканва България да предприеме действия в следните области:

1. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт

България е създала условия за реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) и за укрепване на съдебния Инспекторат. Сега тези ангажименти трябва да бъдат приложени. Ще бъде важно също така да се доразвият предприетите мерки за подобряване на надеждността на случайното разпределение на делата и на назначенията.

•Да осъществи реформата на ВСС чрез необходимите изменения в Закона за съдебната власт.

•Бързо да предостави на Инспектората към ВСС (ИВСС) правомощия и материални ресурси за изпълнението на новата му функция по гарантиране на етиката и борба с  корупцията в съдебната система.

•Да изгради капацитет в рамките на ВСС и Инспектората към ВСС за наблюдение на прилагането и сигурността на новата система за случайно разпределяне на делата в съдилищата. Тези институции трябва да бъдат прозрачни относно резултатите от инспекциите и последващите действия за справяне с установените проблеми.

•Да постигне резултати, показващи прозрачно и последователно вземане на решения от ВСС във връзка с назначенията, като се прилагат ясни стандарти за професионални качества и етика и при своевременно вземане на тези решения.

•Да осигури условия за безпристрастно разследване на различните твърдения за корупция по високите етажи на властта в Софийски градски съд, по-специално по отношение на възможни проблеми от системен характер, в това число евентуални сходни практики в други съдилища.

2. Реформа на съдебната система

През 2015г. Министерство на правосъдието изготви обхватен пакет от изменения на Закона за съдебната власт, който беше широко обсъждан от магистратите и с който се цели изпълнение на правителствената стратегия за съдебна реформа. Традиционната препоръка за модернизиране на българските наказателни кодекси също остава валидна.

•Да приеме измененията на Закона за съдебната власт в съответствие с правителствената стратегия за съдебна реформа, в това число реформи за предоставяне на по-голяма възможност за изразяване на мнение от отделните съдии и прокурори, и да гарантира тяхното прилагане в тясно сътрудничество със съдебните органи.

•Да изготви набор от целенасочени законодателни изменения за справяне с ключовите проблеми в наказателните производства, по-специално проблемите, засягащи сложните дела за корупция или организирана престъпност.

•Да приеме цялостна реформа на наказателната политика в съответствие с идеите, заложени в стратегията за реформа на съдебната система.

3. Стандарти в съдебната система

През 2016г. България следва да напредне в реформите на ключови елементи от съдебната си система, като бъдат предвидени включително подходящи промени на съдебната карта с цел повишаване на качеството и ефикасността като цяло, прилагане на електронното правосъдие, ясни стандарти за дисциплинарните производства и постоянство в реформата на прокуратурата.

•Да приеме реформа на съдебната карта на районните съдилища и да представи пътна карта за рационализирането в по-общ план на съдилищата на всички равнища с цел повишаване на качеството и ефикасността като цяло, в това число пренасочване на ресурси, където е целесъобразно, въз основа на цялостен анализ на натовареността на съдилищата.

•Да установи ясен график за прилагането на електронното правосъдие и да предвиди необходимия капацитет за наблюдение и направляване на прилагането му.

•Да въведе практика на мотивиране на дисциплинарните решения в съответствие с ясни и обективни стандарти и принципи. Да извърши независима оценка на дисциплинарната практика на сегашния ВСС в периода от 2012г. досега.

•Да започне независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече  осъществените мерки за реформа.

4. Корупция

Инициативите в тази област следва да се съсредоточат върху прилагането на новата национална стратегия за борба с корупцията, приета през пролетта на 2015г. Основен приоритет следва да бъде бързото повторно разглеждане от Народното събрание на предложенията на правителството за нов закон за борба с корупцията, като се отчитат всички конкретни опасения, но и като се гарантира, че основните елементи са в  съответствие с целите, заложени в стратегията за борба с корупцията.

• Да приеме нов закон за борба с корупцията в съответствие със стратегията за борба с корупцията, предвиждащ включително създаването на единен орган със солиден независим мандат за борба с корупцията по високите етажи на властта. Да  гарантира бързото създаване на новата институция и да ѝ предоставя необходимите ресурси.

• Да приеме изменения на Закона за администрацията с цел укрепване на правомощията и независимостта на вътрешните инспекторати и да създаде единен  набор от минимални стандарти за публичния сектор във връзка с оценката на риска  и задълженията за докладване.

•Да предостави на Агенцията по обществени поръчки правомощия и организационен капацитет за извършване на задълбочени и основани на оценка на риска проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

•Да продължи с действията за справяне с корупцията по ниските етажи на властта в  Министерството на вътрешните работи. Да стартира подобни действия в други рискови сектори в публичната администрация.

•Да наблюдава напредъка по наказателните дела, свързани с твърдения за корупция  по високите етажи на властта, включително на етап досъдебно и съдебно  производство, и да прилага мерки за справяне с установените проблеми.

5. Организирана престъпност

България все още трябва да постигне солидни резултати във връзка с налагането на окончателни присъди по делата за тежка организирана престъпност. Ще бъде важно да се гарантира, че са въведени правни и институционални условия, които позволяват на правоприлагащите органи и на съдебната система да работят ефективно.

•Да наблюдава напредъка по наказателните дела за тежка организирана престъпност, включително на етап досъдебно и съдебно производство, както и изпълнението на постановените присъди, и да прилага мерки за справяне с установените проблеми.

•Бързо да отстранява установените проблеми от правно естество, отнасящи се до компетентността и функционирането на Главна дирекция за борба с организираната престъпност към Министерството на вътрешните работи, и да осигури необходимата организационна стабилност на дирекцията, за да може тя да върши работата си.

•Да измени Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за да се позволи Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да работи ефективно.

Доклад на Комисията до Европейския парламент и съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (PDF)

Технически доклад (PDF)