Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Корина Крецу: Проекти, подкрепени от кохезионната политика, са стъпки по пътя към утрешна Европа
четвъртък, 16 Юни, 2016 - 12:16
Секция:
Тема:
Убедена съм, че стотиците хиляди проекти, подкрепени от кохезионната политика, са онези малки стъпки, които ни водят по големия път към утрешна Европа в съответствие с мечтите на Робер Шуман, каза европейският комисар по регионалната политика Корина Крецу по време на форум "Кохезионната политика на ЕС - ориентация към резултати", съобщава БТА.
Крецу информира, че след няколко седмици ЕК ще обсъди как да премине към нов бюджет на ЕС, който е ориентиран към резултати. Тя благодари на премиера Бойко Борисов за ясно изразената подкрепа за кохезионната политика, станала обект на много нападки през изминалия програмен период. Мисля, че държавите-членки, които са нетни бенефициенти, могат да допринесат за дискусиите и да покажат как практически се получават осезаемите резултати в различни области, допълни еврокомисарят. Тя отбеляза големия напредък на България в усвояването на средства от ЕС.
Крецу цитира данни, според които за периода 2007 - 2013 г. чрез кохезионната политика са вложени над 300 млрд. евро в ЕС, като повечето средства са насочени към по-слабо развити райони, особено в страните, които са се присъединили след 2004 г. Около 1 млн. души са намерили работа през анализирания период, благодарение на кохезионната политика 6 милиона граждани вече имат нови системи за водоснабдяване, 7 милиона - пречиствателни станции или системи за обезвреждане на отпадъци, каза Крецу. Над 250 000 малки и средни предприятия са модернизирали материално-техническите си бази и са инвестирали в иновации, което е база за разширяване и гарантира нови работни места, допълни еврокомисарят.
Вицепремиерът на Словакия, отговарящ за кохезионната политика, Петер Пелегрини заяви, че е необходимо да се говори за подобрения в кохезионната политика за следващия програмен период, а не дали да я има след 2020 г. Той сподели словашкия опит и отбеляза, че без еврофинансирането неговата страна би усетила в много по-голяма степен негативните ефекти от финансовата криза, особено върху пазара на труда, където са били създадени допълнителни 80 000 работни места и се е стигнало до допълнителен растеж. Друг положителен ефект, според Петер Пелегрини, от кохезионната политика е преодоляване на различията между регионите.
Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев заяви, че кохезионната политика постига една от основните си цели за България - да се преодолеят различията между регионите, и между България и старите държави-членки. Тази политика е под натиск и общата ни задача е да намерим най-добрите аргументи в нейна защита, защото тя гарантира повече Европа, налага повече свързаност и еднакви стандарти във всички страни от ЕС, заяви Дончев.
Той отбеляза, че натискът е факт поне през последните пет години, заради съмнения в някои държави за ползите, които кохезионната политика носи, както и в смисъла на съществуването й. Тази политика обаче създава благоприятни условия за бизнес и дава тласък за развитието на най-слабо развитите райони в ЕС, каза Дончев. Сред нещата, които трябва да се променят в кохезионната политика, според него е да й да се даде силен реформаторски профил, да продължат усилията за опростяване на достъпа до финансирането, електронното управление, въвеждането на "интелигентен контрол".
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
