Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Правилата на ЕС за възнагражденията на кредитните институции и инвестиционните посредници работят, но е необходимо поясняване на принципа за пропорционалност
Европейската комисия публикува днес доклад относно правилата за възнагражденията на кредитните институции и инвестиционните посредници.
В него се констатира, че правилата за възнагражденията като цяло са ефективен инструмент за ограничаване на прекомерното поемане на рискове и проявата на недалновидност. Точно това бяха и причините, поради които тези правила бяха въведени непосредствено след финансовата криза.
Въз основа по-специално на работата, извършена от Европейския банков орган, както и на две обществени консултации и външно проучване, в доклада се заключава, че в определени случаи прилагането на някои от правилата може да бъде твърде скъпо и обременяващо, съпоставено с ползите от тях за финансовата стабилност. Това важи особено в случаите, когато правилата за разсрочване на плащанията и за плащания с инструменти се прилагат в малки и некомплексни институции или по отношение на персонал с ниски нива на променливо възнаграждение. Такъв е и случаят, когато институциите, регистрирани на фондовата борса, са длъжни да използват акции като възнаграждение за своя персонал.
С оглед на тези констатации Комисията ще изготви оценка на въздействието, в която ще разгледа възможността за поясняване на тези правила и тяхното прилагане по отношение на най-малките и на най-малко комплексните институции. Това ще бъде направено като част от по-обширното преработване на Директивата за капиталовите изисквания и Регламента за капиталовите изисквания, което се обмисля в момента.
„Правилата на ЕС за възнагражденията, въведени след финансовата криза, работят ефективно. Те се доказаха като полезни инструменти, с които се ограничава прекомерното поемане на риск от страна на персонала и се гарантира, че той се ръководи от по-дългосрочните интереси на кредитните институции и инвестиционните посредници, като по този начин се допринася за финансовата стабилност“, заяви Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, която осъществяваше общо ръководство във връзка с този доклад. „Въпреки това нашата оценка показва, че е възможно да направим правилата за възнагражденията по-пропорционални и по-малко обременяващи от административна гледна точка, по-специално за по-малките и не толкова комплексни кредитни институции и инвестиционни посредници.При това обаче ще гарантираме, че промените в правилата не засягат финансовата стабилност, която остава наша основна цел.“
Що се отнася до правилото, с което се определя максимално съотношение между променливите и постоянните елементи на възнаграждението, в публикувания днес доклад не можаха да бъдат направени окончателни заключения относно неговия ефект. Правилото беше въведено неотдавна и пълният ефект от него тепърва ще стане ясен. В допълнение прилагането на правилата за възнагражденията за всички инвестиционни посредници може да се наложи да бъде преразгледано, след като Комисията завърши прегледа на пруденциалния режим, който се прилага за инвестиционните посредници.
Контекст
Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания уреждат политиките и практиките за възнагражденията на кредитните институции и инвестиционните посредници. След разразилата се финансова криза имаше широк консенсус на международно равнище, че недобре обмислените политики за възнагражденията може да доведат до прекомерно поемане на рискове от служителите и до съсредоточаване върху постигането на краткосрочни печалби. За да бъде защитена финансовата стабилност, сТретата директива за капиталовите изисквания, последвана от Четвъртата директива за капиталовите изисквания и Регламента за капиталовите изисквания, бяха въведени правила за възнагражденията на служители на важни позиции, които могат да окажат влияние върху рисковия профил на своите институции. Тези правила имат за цел да се ограничи поемането на прекомерен риск и да се приведат стимулите за персонала в съответствие с дългосрочните цели на предприятията.
Докладът на Комисията беше изготвен в изпълнение на задължението по член 161, параграф 2 от Директивата за капиталовите изисквания, според което Комисията трябва да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно ефикасността, прилагането и изпълнението на правилата за възнагражденията, обръщайки особено внимание на въздействието на максималното съотношение между фиксираната и променливата част на възнаграждението върху финансовата стабилност, конкурентоспособността и служителите на дъщерните дружества извън ЕИП.
При изготвянето на доклада Комисията потърси мненията на заинтересованите страни чрез обществена консултация, среща на заинтересованите страни, двустранни срещи с представители на сектора и специално проучване. Европейският банков орган участва активно в целия процес. Освен това в резултат от допитването (PDF)на Комисията относно регулаторната рамка на ЕС в областта на финансовите услуги бяха получени редица допълнителни отговори, свързани с пропорционалността на правилата за възнагражденията, установени в Регламента за капиталовите изисквания.
Следващи стъпки
Комисията ще извърши оценка на въздействието, въз основа на която ще обмисли предложение за някои корекции на правилата за възнагражденията. Тази работа ще бъде част от по-мащабното преработване на Регламента за капиталовите изисквания и Директивата за капиталовите изисквания, планирани за края на тази година.
Комисията ще проучи също така последствията от констатациите, отразени в доклада за възнагражденията, за правилата, определени в друго законодателство във финансовия сектор, по-специално Директивата относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (Петата директива относно ПКИПЦК) и Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (Директивата относно ЛУАИФ).
За повече информация
Доклад относно правилата за възнагражденията на кредитните институции и инвестиционните посредници
Дружествено право на ЕС и управление на предприятията
Уебстраница на Вера Йоурова, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете
(Прессъобщение на Рапид)
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.