Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Влошаване на търговския стокообмен на България с ЕС и трети страни през юни
вторник, 9 Август, 2016 - 12:21
Секция:
Тема:
Търговският стокообмен на България с ЕС и трети страни се влоши през юни и през цялото първо полугодие с оглед намаляване както на общия износ, така и на общия внос, показват предварителни данни на Националния статистически институт, цитирани от БНР.
През шестия месец на годината общият износ на нашата страна се понижи с 1,8% спрямо юни 2015-а и възлиза на 3,9499 млрд. лева, докато общият внос от ЕС и трети страни се сви с 3,9% до 4,2622 млрд. лева.
Общото външнотърговско салдо на България през юни остава отрицателно и на стойност от 312,3 млн. лева, но спрямо дефицит за 412,2 млн. лева точно преди година.
За първото полугодие на 2016-а общото външнотърговско салдо остава на дефицит от 2,1443 млрд. лева спрямо отрицателно салдо в размер на 3,0715 млрд. лева за същия период година по-рано. През периода януари – юни от България са изнесени стоки на обща стойност 21,6942 млрд. лева, намалявайки с 3,2% спрямо същия период на предходната година, докато общият внос на стоки е на стойност 23,8385 млрд. лева, или с 6,4% по-малко от първите шест месеца на 2015 година.
Поредно влошаване отчита търговският стокообмен с трети страни, като през юни беше отчетен търговски дефицит в размер на 147,3 млн. лева спрямо дефицит за 140,8 млн. лева година по-рано поради спад на износа на България към тях с 13,6% до 1,263 млрд. лева, докато вносът от трети страни се сви с 16,5% до 7,8276 млрд. лева.
През периода януари – юни 2016 година износът за трети страни намалява с 15,1% на годишна база до 7,0157 млрд. лева, като основни търговски партньори на България са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, Руската федерация и САЩ, формиращи около 51,2% от българския износ за трети страни.
За същия период вносът от трети страни се понижава с 16,5% спрямо първите шест месеца на миналата година, достигайки 7,8276 млрд. лева, като най-голям е стойностният обем на стоки, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна.
Външното търговското салдо на България с трети страни през периода януари – юни е отрицателно и в размер на 811,9 млн. лева, но спрямо дефицит за 1,1066 млрд. лева преди година.
НСИ представи и предварителни данни, показващи повишение на български износ към основния търговски партньор – страните от Европейския съюз през първите пет месеца на годината при слабо намаляване на вноса от останалите 27 страни - членки.
През май износът за ЕС се увеличи с 4,4% на годишна база до 2,3964 млрд. лева при повишение на вноса с 0,9% до 2,6099 млрд. лева.
Повишение с 3,5% спрямо година по-рано бележи и износът на България към ЕС за първите пет месеца на годината, достигайки 11,9916 млрд. лева, като основните търговски партньори са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Обединеното кралство, които формират 69,3% от българския износ за Европейския съюз.
В същото време вносът от ЕС през периода януари – май намалява на годишна база с 0,9% и достига 13,159 млрд. лева, като най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Унгария.
Външното търговското салдо на България с ЕС за периода януари – май остава отрицателно и в размер на 1,1674 млрд. лева, но спрямо дефицит за 1,6935 млрд. лева през първите пет месеца на 2015 година.
Предварителните данни може да видите ТУК (PDF).
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
