Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Кристалина Георгиева: Живеем в една нова икономика, която се развива много бързо
четвъртък, 18 Август, 2016 - 11:51
Секция:
Тема:
„Референдумът във Великобритания ни постави пред необходимостта да даваме отговори на въпроси с или без този референдум. Първият, ако не и най-важен е как да имаме ЕС, в който тези, които искат и трябва да се интегрират повече - еврозоната, да могат да го направят, а тези страни, които искат да имат малко по-„хлабави” отношения с ЕС, да могат да останат в него. По този въпрос работата вървеше и преди, но сега се задълбочава". Това коментира еврокомисарят и зам.-председател на Европейската комисия Кристалина Георгиева в „Денят започва” на БНТ1.
"Второто нещо, което ни каза референдумът е, че имаме нова реалност и не сме достатъчно подготвени за нея", посочи еврокомисарят. "Живеем в една нова икономика, която се развива много бързо, където професии се появяват и изчезват, възможности се появяват и изчезват. Младите хора са по-адаптивни, а социалната защита в Европа е такава, каквато беше по време на бавното развитие на икономиката, в миналото. Тя е социална защита. А ни трябва активна защита – нещо като въжета, по които да се изкачим нагоре, да имаме повече възможности. Това е политиката на новите умения, но никак не е лесно да вървим към нея. Има много работа за вършене", посочи тя.
Според нея позитивът от Брекзит е отрезвяването в Европа. Масово хората днес казват - хубав-лош с Европейския съюз е по-добре, отколкото без него. Във Финландия, в Германия, в Дания с 10-12% скочи подкрепата за Европейския съюз.
"Светът е много по-кризисен и ние трябва да сме много по-динамични, да разчупим тези тесни рамки, които сами сме си сложили в ЕС", допълни Георгиева. Днес ние не знаем какво ще стане, когато Великобритания излезе от ЕС и за следващите 2 години и половина ние имаме сигурността на членството – това значи, че имаме време да се подготвим за това какво ще бъде бъдещето.
Правим всичко възможно в рамките на бюджета на ЕС да пренасочим средства към опазване на външните граници, към това да имаме силна агенция, която да ни защитава и да бъде преграда към влизането на наша територия без контрол, каза още еврокомисарят.
„За следващата година планираме да инвестираме в изследване на това как съвместно можем да построим по-добра защита от тероризма и борба с него, за нашата сигурност в Европейския съюз”, обясни тя. „За да има повече пари за сигурност, трябва по-разумно да използваме това, което е в бюджета. Свърши времето, когато комисарите са имали този интересен проблем до 2012 година какво да правят с оставащи половин, един или два милиарда евро, за които не са намерени добри проекти. Това време свърши, днес трябва от всяко евро да получим максимум и даже да го разтегнем така, че да стане 2-5-17 евро”, отбеляза Георгиева.
„Бежанската вълна в този свят, който се тресе от конфликти и природни бедствия, става все по-мощна, тя е като бавно движещо се цунами. Ако не предприемем мерки да помогнем на хората там, където те са, това цунами неизбежно ще ни удари и нас в Европа“, поясни Георгиева.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
