Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Владимир Кисьов: Олигархията не обича правила
четвъртък, 29 Декември, 2016 - 13:55
Секция:
Тема:
Явно българските граждани имат доверие в ЕС и в правилата, които са установени там и се стремят към повече правила – нещо, което липсва в нашата държава. Така Владимир Кисьов от Европейския инситут коментира пред "Хоризонт" последните данни на Евробарометър, според които българското правосъдие е рекордьор по недоверие (само 17% доверие при средно за целия ЕС 51% - бел.ред.) в ЕС:
Да си сложим ръка на сърцето: какво се случи през последните години в съдебната реформа, има ли такава, колко бързо се гледат делата, в коя друга държава съдии излизат на протест срещу бранша си, срещу ВСС… Това насажда допълнително недоверие в гражданите срещу самата система. Тези факти са абсолютно тревожни.
Много отдавна, още от началото на прехода затворите са затворени за министри, допълни Кисьов, анализирайки паралела с правосъдната система на Румъния:
Олигархията и мафията не обичат правила, а те си имат достатъчно голямо лоби в парламентите не само в България, в цяла Европа - да не допускат и установяване на такива правила, които гарантират много по-голям контрол в това, което се случва в обществото. Не ме учудва, че трудно пробиват, трудно приемат правилата, антикорупционни закони, правилата за обществените поръчки, за повече публичност, повече отчетност – на магистрати и т.н.
Цялото интервю може да чуете тук.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
