Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Юлиана Николова: ЕК е уморена и отегчена от мониторинговите доклади
четвъртък, 26 Януари, 2017 - 11:06
Секция:
Вчера беше публикуван редовният доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка. Този доклад е по-особен, защото обхваща десетте години действие на механизма и обобщава свършеното и несвършеното за целия период.
А оценката на българските граждани е красноречива. Според „Евробарометър“ – 72% от българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да продължи да действа. Практически всички българи посочват като сериозни проблеми пред страната корупцията (97%), организираната престъпност (96%) и недостатъците в съдебната система (94%).
Юлиана Николова – експерт по европейски политики, бе гост в студиото на телевизия Би Ай и коментира последния мониторингов доклад за 10 години членство на България в ЕС.
„Комисията за първи път предлага възможност на България и Румъния да излязат от механизма по нов начин. Сега ЕК казва: „Ние сме направили 17 на брой препоръки, ще ги затваряме една по една“, което е доста по-облекчена процедура“.
„Първият показател беше промяна на Конституцията с оглед по-голяма независимост. Ние я променихме даже два пъти, но всеки път проверките показваха, че независимостта все още не е постигната“, обясни експертът.
„На мен ми се струва, че комисията вече е уморена и отегчена от този доклад“, смята Николова.
„Имаме две препоръки, които крият големия проблем – изпълнение на препоръките от доклада на прокурорите. По отношение на прокурорите, имаме решение на главния прокурор, който е написал становището си. Главният прокурор каза, че експертите прокурори са заключили, че проблемът не е само на прокуратурата. Той е прав, че някои от препоръките изискват дори конституционни промени и голяма ангажираност на законодателната власт“, посочи Юлиана Николова.
„Трябва да погледнем всичко, което ни се препоръчва и да направим оценка кога и какво да направим реалистично, а не фаталистично. За някои от стъпките, за които се иска промяна в Конституцията, трябва да се направи оценка за резултатите“, добави експертът.
„Разковничето е в почтеността на държавното управление“, е на мнение експертът и добави, че проблемът е качеството на законодателния процес и нежеланието на част от законодателите да се вслушат във всички мнения.
Според нея трябва да се гледа в дългосрочен план. Другата препоръка е по отношение на делата в Европейския съд за правата на човека, по които България има много нарушения. „Главният прокурор е направил един доклад с пропуски, които трябва да изпълним, за да се избегнат тези грешки“, припомни Николова.
Тя предполага, че е по-вероятно Румъния да излезе от този механизъм за наблюдение преди нас. „Разликата в заключението на ЕК за България и Румъния е видимо“, обясни експертът.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
