Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Евростат: Безработицата в България е спаднала до 6,7% през февруари 2017 г.
понеделник, 3 Април, 2017 - 14:04
Секция:
Безработицата в еврозоната е спаднала през февруари с 0,1 пункт, за да достигне 9,5 на сто, което е най-ниската стойност за този показател от май 2009 година, обяви днес Евростат, цитиран от БТА.
Данните на европейската статистическа служба отговарят на очакванията на анализаторите, анкетирани от компанията за финансови услуги Фактсет (Factset).
Безработицата в еврозоната мина под символичния праг от 10,0 на сто през септември 2016 година и оттогава непрекъснато се понижава.
Понижението обаче продължава да крие големи разлики в 19-те страни, които използват единната валута.
В Германия безработицата е 3,9 на сто, в Малта тя е 4,1 на сто, отчитайки много ниски стойности. В същото време в Испания тя е 18,0 на сто, а в Гърция 23,1 на сто през декември (това за най-новите данни за Гърция). Тези две страни продължават да имат най-високите равнища на безработица в еврозоната.
Равнището на безработицата сред младежите остава много високо в Гърция и Испания - съответно 45,2 на сто и 41,5 на сто, но също и в Италия (35,2 на сто), докато в Германия то е едва 6,6 на сто.
Безработицата в 28-те страни членки на ЕС се понижава до 8,0 на сто, но нараства в Дания (от 6 на сто на 6,4 на сто) и в Литва (от 8,0 на сто до 8,3 на сто).
В България безработицата е спаднала от 8,1 на сто през февруари 2016 г. до 6,7 на сто през февруари 2017-а, според данните на Евростат, отчитащи сезонните промени. Понижение се отчита и при безработните на възраст до 25 години в страната ни - от 18,2 на сто през февруари миналата година до 16,7 на сто през февруари тази година, посочва Евростат на сайта си.
Европейската статистическа служба допълва, че през февруари без работа са били 19,7 милиона мъже и жени в ЕС, от които 15,4 милиона - в еврозоната. В сравнение с януари т.г. броят на безработните в ЕС е намалял със 153 000 и със 140 000 - еврозоната. В сравнение с февруари 2016 г. броят на безработните се е свил с 1,85 милиона в ЕС и с 1,24 милиона - в еврозоната.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
