Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Разходните планове на държавите членки са насочени към целите на стратегията „Европа 2020“, но мерките за измерване на изпълнението са прекалено сложни
петък, 7 Април, 2017 - 13:40
Секция:
Тема:
Според нов доклад на Европейската сметна палата, публикуван на 5 април, въпреки някои първоначални трудности, разходните планове, съгласувани между Комисията и държавите членки на ЕС, успешно са определили националните нужди от инвестиции, целите и планираните резултати. Те са насочени също така в подкрепа на стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места. Разработени са били обаче ненужно голям брой показатели за изпълнението, а някои важни определения не са били хармонизирани.
Държавите членки сключват с Европейската комисия така наречените „споразумения за партньорство“. Това са стратегически инвестиционни планове, които съдържат националните разходни приоритети за Европейския фонд за регионално развитие, за Кохезионния фонд и за Европейския социален фонд. Очаква се инвестициите, подпомагани от тези три фонда и изпълнявани чрез оперативни програми, да възлязат приблизително на 350 млрд. евро за периода 2014—2020 г., което представлява около една трета от бюджета на ЕС.
Одиторите провериха дали Комисията е договорила ефективно споразуменията за партньорство и оперативните програми, така че финансирането от ЕС да бъде по-добре насочено към приоритетите на стратегията „Европа 2020“, както и дали условията за изпълнение са определени по подходящ начин. Те посетиха Испания, Ирландия, Хърватия, Полша, Румъния и Дания.
„Законодателството относно политиката на сближаване беше прието точно преди началото на програмния период 2014-2020 г.“, заяви Ladislav Balko - членът на ЕСП, който отговаря за изготвянето на доклада. „ Въпреки това затруднение, Комисията ефективно е приела споразуменията за партньорство и оперативните програми и е фокусирала средствата на ЕС върху целите на стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места. Постигането на резултати обаче изисква също така съществени вноски от националните бюджети, както и структурни реформи. Това показва, че Комисията използва все повече тези фондове, за да въздейства върху икономическото управление в държавите членки.“
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
