Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Продължаваме работа с Австрийското председателство по българските приоритети
вторник, 22 Май, 2018 - 16:01
Секция:
Тема:
Австрийското председателство продължава работа по българските приоритети. Разчитаме на почетните консули за това постигнатото от нас да бъде разказано на хората и бизнеса, както и чрез тях да започнем да промотираме хибридното финансиране, което търсим за развитието на региона.
Това каза министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по време на форума: „Ролята на почетните консули за подобряване на бизнес климата в региона и за насърчаването на културното обединение на Балканите“. Те са наши партньори в този процес и благодарение на които ние получаваме обратна връзка, допълни министърът. Това се казва в съобщение от Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018
Има пълна приемственост в работата, която ще предадем на Австрийското председателство, което припозна три от нашите приоритети. Освен Западните Балкани, това са темите за дигитална Европа и по отношение на сигурността и миграцията, каза министър Лиляна Павлова. Тя припомни усилията, положени от българското правителството и Председателството на Съвета на ЕС за откриването на перспективи за членство и свързаността между страните от региона на Югоизточна Европа. След поставянето на темата преди година тя първо стана част от Триото Естония – България – Австрия. Успяхме да се справим с второто предизвикателство- да съберем заедно на една маса лидерите на 28+6 държави и да потвърдим, че няма план „Б“, въпреки различията помежду ни, подчерта министърът.
До края на годината, освен Западните Балкани, България продължава да работи по темите „сигурност и миграция“, както и за приемането на Единния цифров пазар, подчерта министър Павлова. Тя изрази надежда, че заедно с Австрия ще продължим да работим със същото темпо за постигане на съгласие по т. нар. „Дъблинско споразумение“ и по законодателството, свързано със защита на неличните и личните данни в интернет.
Много е важен и дебата по многогодишната финансова рамка, който ще продължи през следващите месеци. Започваме серия от тематични срещи на най-високо ниво по кохезионна, селскостопанска политика, миграция, дигитален дневен ред, образование, за да можем да сме сигурни, че оставяме по тези теми ясни и готови позиции преди приемането на следващия рамковия бюджет, подчерта министър Павлова.
Предстои много работа, много реформи да бъдат направени, да развием свързаността между държавите и хората във всички направления. Щастлива съм да заявя обаче, че Софийският дневен ред не е само политическа декларация, а изпълнен с конкретика план за енергийна, транспортна, цифрова, образователна свързаност и най-вече – тази между хората, заключи министърът.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
