Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Конференция: „Европа в ХХІ век: Демокрацията срещу расизма, ксенофобията и езика на омразата“
вторник, 21 Януари, 2014 - 16:00
Дата на събитието:
петък, 24 Януари, 2014 - 10:00
Секция:
На 24 януари, 2014 г. (петък) от 10:00 ч. в Информационното бюро на Европейския парламент в България(ул. "Георги С. Раковски" №124) ще се състои конференция на тема „Европа в ХХІ век: Демокрацията срещу расизма, ксенофобията и езика на омразата“. Организатори на събитието са българският член на Европейския парламент Метин Казак (АЛДЕ, ДПС) и Информационното бюро на ЕП в България.
Конференцията се организира във връзка със засилващите се негативни нагласи и предубеденото отношение към лицата от различен етнически произход и бежанците в страната.След започналата война в Сирия в публичното пространство се наблюдават негативни тенденции на насаждане на омраза и нетърпимост към бежанците, търсещи убежище и представителите на етно-религиозните малцинства у нас.
Форумът ще постави акцент върху европейските ценности за равенство между хората, независимо от тяхната културна идентичност, като същевременно обърне внимание на опасността от насаждането на ксенофобия.
Събитието ще бъде открито от евродепутата Метин Казак, след което в конференцията ще вземат участие д-р Тунчер Кърджалиев- председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към 42-то Народно събрание,г-н Огнян Златев- ръководител на Представителството на Европейската комисия в София, епископ Тихон — председател на църковното настоятелство на храм-паметник „Св. Александър Невски“, Ахмед Ахмедов — главен секретар на Главно мюфтийство в България, Роберт Джераси — председател на Централния израилтянски духовен съвет в България, проф. Димитър Гочев, бивш член на Конституционния съд и съдия в Европейския съд по правата на човека и г-н Красимир Кънев- председател на Български хелзински комитет.
По време на форума ще бъдат обсъдени проявите на ксенофобия, законовата рамка и нейното прилагане на базата на принципите, залегнали в Европейската конвенция на Съвета на Европа за правата на човека и основните свободи, Хартата на ЕС за основните права, другите международни договори, по които България е страна, както и на българската Конституция и закони. Ще бъде разгледана политиката на европейските институции и ролята на неправителствените организации за постигане на устойчивост на съществуващите добри модели в областта на етно-религиозните отношения. Участниците ще обсъдят и възможностите за институционална подкрепа и създаване на трайни тенденции за повишаваненачувствителносттанабългарскотообществокъмречтанаомразата. След изказванията на специалните гости събитието ще продължи с дискусия.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
