Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Сирийските бежанци в България
Пресконференция на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП утре в 14:00 ч.
„Сирийските бежанци в България“ е темата на пресконференцията, която ще се състои утре, 22.І.2014 г. (сряда) от 14,00 ч в конферентната зала на Информационното бюро на Европейския парламент в София (ул. „Г. С. Раковски“ № 124) с участието на делегация на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, която е на посещение в България от 20 до 22 януари. Пресконференцията е организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в София.
Делегация от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент е на посещение в България от 20 до 22 януари, за да направи оценка на ситуацията на търсещите убежище лица и бежанците, като се фокусира върху пристигащите от Сирия.
Членовете на Европейския парламент разговарят с представители на различни български власти, сред които са министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, председателят на държавната агенция за бежанците при Министерския съвет полковник (о. р.) Николай Чирпанлиев, депутати от Народното събрание, представител на Върховния комисариат за бежанците на ООН и други организации, които работят в тази област. Делегацията инспектира бежанските центрове „Военна рампа“ и Харманли и бежанския лагер в Пъстрогор. Предвидено е и посещение на българо-турската граница.
В делегацията участват: Франк Енгел (ЕНП, Люксембург, председател на делегацията), Силви Гийом (С&Д, Франция), Светослав Малинов (ЕНП, България), Мария Габриел (ЕНП, България), Илияна Йотова (С&Д, България) и Станимир Илчев (АЛДЕ, България).
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.