Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Покана за предложения по Програма „Еразъм+“
петък, 6 Декември, 2019 - 10:25
Секция:
Тема:
В Официалния вестник на ЕС от 6 декември е публикувана покана за представяне на предложения в рамките на Програма „Еразъм+“, Ключово действие 3 – подкрепа за реформиране на политиката – Експериментални подходи в европейската политика в областта на образованието и обучението под ръководството на публични органи на високо равнище.
Експерименталните подходи в европейската политика са транснационални проекти за сътрудничество, ръководени от публични органи на високо равнище от държавите по Програмата. Те включват изпитване на целесъобразността, ефективността, потенциалното въздействие и разширяване на мащаба на политиките чрез паралелни полеви изпитвания в различни държави.
Конкретните цели са:
- да се насърчи транснационалното сътрудничество и взаимното обучение между компетентните органи на най-високо равнище от допустимите за участие държави с цел да се подкрепи системното подобряване и иновациите в областите на образованието и обучението;
- да се улеснят събирането и анализът на съществени доказателства, с цел да се осигури успешното прилагане на иновативни мерки;
- да се улеснят преносимостта и разширяване на мащаба на иновативните мерки.
Кандидатите, които се считат за допустими по настоящата покана, са:
- Публични органи (министерство или приравнени на него органи), отговарящи за образованието и обучението на най-високо равнище в съответния контекст (национално или децентрализирано). Публични органи, отговорни за сектори, различни от образование и обучение (напр. заетост, младеж, финанси, социални въпроси, вътрешни работи, правосъдие, здравеопазване и др.), се считат за допустими, ако докажат, че имат конкретна компетентност в областта, в която се провеждат опитите;
- Публични или частни организации, извършващи дейности в областите на образованието или обучението или други свързани области;
- Публични или частни организации или институции, извършващи междусекторни дейности в областите на образованието и обучението в други социално-икономически сектори (напр. неправителствени организации, служби за информация или ориентиране, публични органи, агенции или служби, отговорни за: образованието, обучението, младежта, заетостта, социалните въпроси, вътрешните работи, правосъдието, както и осигуряването, признаването и/или валидирането на качеството; професионалното ориентиране, търговски камари, бизнес и социални партньори, търговски организации, организации на гражданското общество, културни или спортни организации, организации за оценка или научни изследвания, медии и пр.).
Допустими са само заявления от юридически лица, установени в следните държави, участващи в програмата:
- държавите членки на Европейския съюз;
- държавите от ЕАСТ/ЕИП: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия;
- страните кандидатки за членство в ЕС: Северна Македония, Турция и Сърбия.
Допустимите дейности трябва да отговарят на изискванията в приложението към указанията за кандидатите. Полевите изпитвания трябва да се извършват в най-малко три държави, чиито публични органи/министерства участват в проекта.
Дейностите трябва да започнат между 1 януари 2021 г. и 28 февруари 2021 г.
Продължителността на проектите трябва да е между 24 и 36 месеца.
Общият бюджет, наличен за съвместното финансиране на проекти по тази покана, е 14 000 000 ЕUR.
Крайният срок за подаване на заявления е:
- Предварителни предложения: 21 април 2020 г., 17:00 ч. (брюкселско време);
- Пълни предложения: 24 септември 2020 г., 17:0 ч. (брюкселско време).
От кандидатите се изисква да прочетат внимателно цялата информация в поканата за представяне на предложения EACEA/38/2019 и процедурата за подаване на заявления. Те трябва да използват задължителните документи, които могат да се намерят на https://eacea.ec.europa.eu/erasmus-plus/funding_en - референтен номер на поканата EACEA/38/2019.
Пълния текст на поканата можете да видите и изтеглите оттук:
Покана за представяне на предложения EACEA/38/2019 в рамките на програма „Еразъм+“ Ключово действие 3: Подкрепа за реформиране на политиката (512.27 KB, PDF)
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
