Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Комисията очертава условията за преустановяване на прилагането спрямо България на механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност
сряда, 25 Януари, 2017 - 12:06
Секция:
Комисията публикува днес най-новия си доклад в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП), прилаган спрямо България
Комисията публикува днес най-новия си доклад в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП), прилаган спрямо България. След десетгодишно функциониране на механизма за сътрудничество и проверка Комисията направи преглед на стъпките, предприети от България във връзка със съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност, на постиженията, на оставащите предизвикателства и на мерките, които все още трябва да бъдат взети, за да може да се преустанови прилагането на МСП.
Първият заместник-председател Тимерманс заяви: „През последните десет години България постигна значителен напредък в изпълнението на реформите по МСП, особено що се отнася до законодателните и институционалните промени в съдебната сфера. Предвид значителния допълнителен напредък, отбелязан миналата година, постигнатото до момента позволява да се пренасочи вниманието към оставащите ключови стъпки, които трябва да бъдат предприети за постигане на целите по МСП и следователно за завършване на този важен процес в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в рамките на настоящия мандат на Комисията и в съответствие с поставената от председателя Юнкер цел. Темпът на този процес зависи от това колко бързо българските органи могат да осъществят определените оставащи стъпки по необратим начин, така че да не се поставя под въпрос постигнатият досега напредък.“
В своите доклади по МСП от 2015 и 2016 г. Комисията потвърди, че българските органи са предприели важни стъпки, за да върнат реформата на дневен ред. Докладът от 2017 г. показва, че България е постигнала допълнителен значителен напредък в изпълнението на стратегията за реформа на съдебната система. Националната стратегия за борба с корупцията все още е в ранна фаза на изпълнение. Като цяло напредъкът през последните десет години не беше толкова бърз, колкото се очакваше, а редица предизвикателства остават да бъдат преодолени. Новото правителство ще трябва да продължи реформата, за да гарантира постигането на необратими резултати. Комисията също така счита, че МСП не следва да бъде обвързван с други области на правото на ЕС.
На този етап Комисията все още не може да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен. При все това е възможно да се определят някои ключови препоръки, чието изпълнение да доведе до приключването на процеса по МСП. Приключването на процеса по МСП в рамките на мандата на настоящата Комисията и в съответствие с целта, поставена от председателя Юнкер, зависи от това колко бързо България може да изпълни препоръките, изложени в настоящия доклад, по необратим начин.
Комисията счита, че целите на МСП могат да бъдат постигнати чрез изпълнение на препоръките в настоящия доклад. Тя ще работи в тясно сътрудничество с българските органи, ще предоставя помощ при необходимост и ще направи оценка на отбелязания напредък към края на 2017 г.
Контекст
На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оценява напредъка по ангажиментите, поети от България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Комисията докладва редовно за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. Докладите съдържат оценката и препоръките на Комисията до българските органи и се допълват от работен документ на нейните служби, в който се прави подробен анализ по всеки един от показателите по МСП.
Комисията анализира мерките, предприети от българските органи, като се основава на непрекъснат диалог между българските органи и нейните служби. За изготвянето на докладите допринасят и контактите с държави членки, гражданското общество, международни организации, независими експерти и различни други източници. Заключенията на Комисията и методиката на МСП неизменно получават силна подкрепа от страна на Съвета на министрите.
Предишният доклад по МСП беше публикуван на 27 януари 2016 г. Настоящият нов доклад се отнася за периода след това и съдържа също цялостен преглед на напредъка, постигнат през десетте години на прилагане на МСП. Следващият официален доклад вероятно ще бъде публикуван към края на 2017 г.
Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, януари 2017 (433.6 KB, PDF)
Всички доклади по МСП могат да бъдат намерени на следния уебсайт:
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
